17 дек. 2008 г., 19:44

Чувствителност

1K 0 2

Как да преборя тази ранимост?

Как сълзите си да спра?

Как ще погледна света с очи от болка пълни?

 

Как да живея в студената реалност?

Как с усмивка чувства да изразя?

Как поглед с поглед да засека и да останем безмълвни?

 

Как чужда болка като своя да приема?

Как съвет добър да дам?

Как да оставя своята дилема

и мисълта си в чужди ръце да предам?

А ако не успея?

 

Как пътя си без Бог да извървя

като смисъл на живота ми е Той?

Как сърцето си тъй жестоко да раня

като знам, че няма да имам покой?

Не мога!

 

Как на хора в нужда да помогна,

когато сама на себе си не мога?

Но май чужди мечти мога да догоня,

а себе си да оставя на Бога...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • нежна и чувсвителна е душата ти, мила Тина...
    Бог да е с теб...винаги!
  • Весела Коледа,Тина! Здраве и щастие,а на лирическата, да намери пътя и ключето към всички отговори!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...