28 ago 2025, 7:41

Чувство

  Poesía
208 0 0

Аз зная ти, че пак ще ме потърсиш
и зная, че забравата боли.
Ти помниш и смехът ми тих и кръшен,
и сълзите ми кървави, нали?

 

След всяка неочаквана раздяла
се връщаш - непокаял се и ням.
Заметвам те със топло одеяло,
какво ли още мога да ти дам?

 

В разтворените длани на небето
се сгушвам - обветрено стъбълце.
И радвам се на чувството, което
отглеждаш си във моето сърце.

 

А ти във обичта непостоянен,
отиваш си - наказваш ме, и знам,
че утре пак с любов ще ме нахраниш,
такава, от която нямам свян.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...