Чувство

Аз зная ти, че пак ще ме потърсиш
и зная, че забравата боли.
Ти помниш и смехът ми тих и кръшен,
и сълзите ми кървави, нали?

След всяка неочаквана раздяла
се връщаш - непокаял се и ням.
Заметвам те със топло одеяло,
какво ли още мога да ти дам?

В разтворените длани на небето
се сгушвам - обветрено стъбълце.
И радвам се на чувството, което
отглеждаш си във моето сърце.

А ти във обичта непостоянен,
отиваш си - наказваш ме, и знам,
че утре пак с любов ще ме нахраниш,
такава, от която нямам свян.