28 nov 2010, 11:36

Чувство за вина

  Poesía » Otra
1.5K 0 23

Чувство за вина


От люлката - до рохката земя,
от първи плач - до сетната въздишка
все за врата ме водят на каишка,
направена от кожа на змия.

Не тъй, не тук и не сега -
с тенор лиричен жарко проповядва,
но крие зад гърба си хладна брадва
перфиден ангел с дяволски рога.

Дойдé ли вече час да облека
вината - моята последна риза?
До смърт блести с колосана яка

и заслепява зениците на палача.
По стълбите на ешафода слиза
животът ми - и уж за мене плаче.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Виденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Боре, Ивон, Петя,Вики, Галя, Краси, Маги, Хриси, Светле, Краси, Джими, Галена - благодаря ви!
  • Великолепна поезия!
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.114352.html" target="_blank"><img src="http://s13.rimg.info/1488045ff4ede02cae99749a87f7ce8c.gif" border="0" /></a>
  • Мислех, че такова чудо е останало живо само при руснаците, а ти успя да ме изненадаш. Нагледен пример как Смисълът е шлифован във Формата до съвършенство! Имаш още какво да покажеш - ти просто няма как да не си от любимците!!! Зем.
  • Невероятно пишеш!Извини ме за закъснението...!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...