28 nov 2010, 11:36

Чувство за вина

  Poesía » Otra
1.5K 0 23

Чувство за вина


От люлката - до рохката земя,
от първи плач - до сетната въздишка
все за врата ме водят на каишка,
направена от кожа на змия.

Не тъй, не тук и не сега -
с тенор лиричен жарко проповядва,
но крие зад гърба си хладна брадва
перфиден ангел с дяволски рога.

Дойдé ли вече час да облека
вината - моята последна риза?
До смърт блести с колосана яка

и заслепява зениците на палача.
По стълбите на ешафода слиза
животът ми - и уж за мене плаче.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Виденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Боре, Ивон, Петя,Вики, Галя, Краси, Маги, Хриси, Светле, Краси, Джими, Галена - благодаря ви!
  • Великолепна поезия!
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.114352.html" target="_blank"><img src="http://s13.rimg.info/1488045ff4ede02cae99749a87f7ce8c.gif" border="0" /></a>
  • Мислех, че такова чудо е останало живо само при руснаците, а ти успя да ме изненадаш. Нагледен пример как Смисълът е шлифован във Формата до съвършенство! Имаш още какво да покажеш - ти просто няма как да не си от любимците!!! Зем.
  • Невероятно пишеш!Извини ме за закъснението...!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...