28.11.2010 г., 11:36

Чувство за вина

1.5K 0 23

Чувство за вина


От люлката - до рохката земя,
от първи плач - до сетната въздишка
все за врата ме водят на каишка,
направена от кожа на змия.

Не тъй, не тук и не сега -
с тенор лиричен жарко проповядва,
но крие зад гърба си хладна брадва
перфиден ангел с дяволски рога.

Дойдé ли вече час да облека
вината - моята последна риза?
До смърт блести с колосана яка

и заслепява зениците на палача.
По стълбите на ешафода слиза
животът ми - и уж за мене плаче.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Виденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Боре, Ивон, Петя,Вики, Галя, Краси, Маги, Хриси, Светле, Краси, Джими, Галена - благодаря ви!
  • Великолепна поезия!
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.114352.html" target="_blank"><img src="http://s13.rimg.info/1488045ff4ede02cae99749a87f7ce8c.gif" border="0" /></a>
  • Мислех, че такова чудо е останало живо само при руснаците, а ти успя да ме изненадаш. Нагледен пример как Смисълът е шлифован във Формата до съвършенство! Имаш още какво да покажеш - ти просто няма как да не си от любимците!!! Зем.
  • Невероятно пишеш!Извини ме за закъснението...!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...