28 нояб. 2010 г., 11:36

Чувство за вина

1.5K 0 23

Чувство за вина


От люлката - до рохката земя,
от първи плач - до сетната въздишка
все за врата ме водят на каишка,
направена от кожа на змия.

Не тъй, не тук и не сега -
с тенор лиричен жарко проповядва,
но крие зад гърба си хладна брадва
перфиден ангел с дяволски рога.

Дойдé ли вече час да облека
вината - моята последна риза?
До смърт блести с колосана яка

и заслепява зениците на палача.
По стълбите на ешафода слиза
животът ми - и уж за мене плаче.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Виденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Боре, Ивон, Петя,Вики, Галя, Краси, Маги, Хриси, Светле, Краси, Джими, Галена - благодаря ви!
  • Великолепна поезия!
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.114352.html" target="_blank"><img src="http://s13.rimg.info/1488045ff4ede02cae99749a87f7ce8c.gif" border="0" /></a>
  • Мислех, че такова чудо е останало живо само при руснаците, а ти успя да ме изненадаш. Нагледен пример как Смисълът е шлифован във Формата до съвършенство! Имаш още какво да покажеш - ти просто няма как да не си от любимците!!! Зем.
  • Невероятно пишеш!Извини ме за закъснението...!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....