24 mar 2015, 1:17  

...чувството да имам някой до мен

  Poesía » Otra
569 0 5

 

 

 

 

Прощавам с душата си всичко.
Пълзя с нея в краката ти.
Обръщаш се: „А, аз къде да отида и при кого
с този букет от живи цветове в ръцете си?„
Как да стана малката луна, нужна на голяма земя,
палеща светлините след дванайсет?
Или да съм основата, с която чувстваш любовта,
поддържаики и огън под дъжда горящ до четирсет?
...но се привързвам всеки ден към теб,
а ти се губиш всеки път във времето.
След теб няма никога да разбера...
какво е чувството да имам някой до мен.
...и какво е да си обичан?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислав Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....