Прощавам с душата си всичко.
Пълзя с нея в краката ти.
Обръщаш се: „А, аз къде да отида и при кого
с този букет от живи цветове в ръцете си?„
Как да стана малката луна, нужна на голяма земя,
палеща светлините след дванайсет?
Или да съм основата, с която чувстваш любовта,
поддържаики и огън под дъжда горящ до четирсет?
...но се привързвам всеки ден към теб,
а ти се губиш всеки път във времето.
След теб няма никога да разбера...
какво е чувството да имам някой до мен. ...