Mar 24, 2015, 1:17 AM  

...чувството да имам някой до мен

  Poetry » Other
563 0 5

 

 

 

 

Прощавам с душата си всичко.
Пълзя с нея в краката ти.
Обръщаш се: „А, аз къде да отида и при кого
с този букет от живи цветове в ръцете си?„
Как да стана малката луна, нужна на голяма земя,
палеща светлините след дванайсет?
Или да съм основата, с която чувстваш любовта,
поддържаики и огън под дъжда горящ до четирсет?
...но се привързвам всеки ден към теб,
а ти се губиш всеки път във времето.
След теб няма никога да разбера...
какво е чувството да имам някой до мен.
...и какво е да си обичан?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислав Русев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...