И ето пак стои сама, загледана в звездите тя, момиче малко с ангелска душа в очакване на любовта - чувството, даряващо крила. И макар, наранена за пореден път, искра надежда в сърцето й гори, че ще срещне принца следващият път и няма повече да я боли. Сълзи в очите й блестят като малки капчици роса и по бузите се стичат осъзнала, че е сам сама. Но някак ненадейно той се появи - принцът от нейните мечти. До нея тихичко застана и думи нежни и прошепна "Ти не си сама!". И ето слънцето изгря, а с него и нейната душа, отново опознала любовта...
Нежно, мечтателно ,хармонично, чувствено, леко и приятно макар и съзерцателно,
нещо детско и невинно,
плахата надежда на едно момиче с душа на ангел,
крилете изморени, нека изгрева погали и душата отлети!
Милуу много е хубаво... не знаех, че си написала стихотворение...но страшно много ми харесва. Знаеш ли, стихотворението ти много прилича на част от приказката ти в албума... Знаеш за кое ти говоря, нали?
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
нещо детско и невинно,
плахата надежда на едно момиче с душа на ангел,
крилете изморени, нека изгрева погали и душата отлети!