25.04.2006 г., 20:19

Чувството, даряващо крила

1.3K 0 5
И ето пак стои сама,
загледана в звездите тя,
момиче малко с ангелска душа
в очакване на любовта -
чувството, даряващо крила.
И макар, наранена за пореден път,
искра надежда в сърцето й гори,
че ще срещне принца следващият път
и няма повече да я боли.
Сълзи в очите й блестят
като малки капчици роса
и по бузите се стичат
осъзнала, че е сам сама.
Но някак ненадейно той се появи -
принцът от нейните мечти.
До нея тихичко застана
и думи нежни и прошепна
"Ти не си сама!".
И ето слънцето изгря,
а с него и нейната душа,
отново опознала любовта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жени Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нежно, мечтателно ,хармонично, чувствено, леко и приятно макар и съзерцателно,
    нещо детско и невинно,
    плахата надежда на едно момиче с душа на ангел,
    крилете изморени, нека изгрева погали и душата отлети!
  • много ми хареса,особенно последнита редове
  • Милуу много е хубаво... не знаех, че си написала стихотворение...но страшно много ми харесва. Знаеш ли, стихотворението ти много прилича на част от приказката ти в албума... Знаеш за кое ти говоря, нали?
  • Оу,страхотно е !Поздрави ,Жени!
  • Жени, радвам се, че си оптимистка!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...