8 ago 2008, 12:23

Цигански катун

  Poesía
1.1K 0 9

Цигански катун

Каруците, покрити с чергила,

поскърцват по крайбрежната трева.

Пътува цигански катун унило

край изкривената, размътена река.

Изсъхналата тиня във върбалака,

прошарена от щъркелови стъпки,

сивее се потайно във сумрака

с накапалите от върбите пъпки.

Катунът цигански, отишъл надалече

след вчерашната кражба на коне,

с цигулка разиграва гладна мечка

под смачканото циганско небе.

Отгоре пак звездите трепкат.

И вечно тяхната съдба решават.

Но пак, когато се развидели,

те смесен плач със смях раздават.

И тъй от края на света пътуват,

запътени към другия му край,

крадат и плачат,

пеят и лудуват.

Намерили на живо своя Рай.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...