8 ago 2008, 12:23

Цигански катун

  Poesía
1.1K 0 9

Цигански катун

Каруците, покрити с чергила,

поскърцват по крайбрежната трева.

Пътува цигански катун унило

край изкривената, размътена река.

Изсъхналата тиня във върбалака,

прошарена от щъркелови стъпки,

сивее се потайно във сумрака

с накапалите от върбите пъпки.

Катунът цигански, отишъл надалече

след вчерашната кражба на коне,

с цигулка разиграва гладна мечка

под смачканото циганско небе.

Отгоре пак звездите трепкат.

И вечно тяхната съдба решават.

Но пак, когато се развидели,

те смесен плач със смях раздават.

И тъй от края на света пътуват,

запътени към другия му край,

крадат и плачат,

пеят и лудуват.

Намерили на живо своя Рай.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....