8 авг. 2008 г., 12:23

Цигански катун 

  Поэзия
803 0 9

Цигански катун

Каруците, покрити с чергила,

поскърцват по крайбрежната трева.

Пътува цигански катун унило

край изкривената, размътена река.

Изсъхналата тиня във върбалака,

прошарена от щъркелови стъпки,

сивее се потайно във сумрака

с накапалите от върбите пъпки.

Катунът цигански, отишъл надалече

след вчерашната кражба на коне,

с цигулка разиграва гладна мечка

под смачканото циганско небе.

Отгоре пак звездите трепкат.

И вечно тяхната съдба решават.

Но пак, когато се развидели,

те смесен плач със смях раздават.

И тъй от края на света пътуват,

запътени към другия му край,

крадат и плачат,

пеят и лудуват.

Намерили на живо своя Рай.

© Йордан Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??