Цигански катун
Цигански катун
Каруците, покрити с чергила,
поскърцват по крайбрежната трева.
Пътува цигански катун унило
край изкривената, размътена река.
Изсъхналата тиня във върбалака,
прошарена от щъркелови стъпки,
сивее се потайно във сумрака
с накапалите от върбите пъпки.
Катунът цигански, отишъл надалече
след вчерашната кражба на коне,
с цигулка разиграва гладна мечка
под смачканото циганско небе.
Отгоре пак звездите трепкат.
И вечно тяхната съдба решават.
Но пак, когато се развидели,
те смесен плач със смях раздават.
И тъй от края на света пътуват,
запътени към другия му край,
крадат и плачат,
пеят и лудуват.
Намерили на живо своя Рай.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йордан Йорданов Все права защищены
Поздрав!
