Aug 8, 2008, 12:23 PM

Цигански катун

  Poetry
1.1K 0 9

Цигански катун

Каруците, покрити с чергила,

поскърцват по крайбрежната трева.

Пътува цигански катун унило

край изкривената, размътена река.

Изсъхналата тиня във върбалака,

прошарена от щъркелови стъпки,

сивее се потайно във сумрака

с накапалите от върбите пъпки.

Катунът цигански, отишъл надалече

след вчерашната кражба на коне,

с цигулка разиграва гладна мечка

под смачканото циганско небе.

Отгоре пак звездите трепкат.

И вечно тяхната съдба решават.

Но пак, когато се развидели,

те смесен плач със смях раздават.

И тъй от края на света пътуват,

запътени към другия му край,

крадат и плачат,

пеят и лудуват.

Намерили на живо своя Рай.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...