portos (Христофор Тодоров)
34 71
3 ene 2008, 10:26

Цигански романс 

  Poesía » Civil
1076 0 3

Във черната жарава се зарових,
за да достигна черната тъга,
светът е черен, даже безпризорен,
светът е свекър, на нощта баща.

Димът, примесен с мента и мастика,
димът опияни мига на нищетата,
за залък хляб дребнавостта попитай,
но остави ни вечно радостта!!!

Почитайки нощите на поета,
попити страстно с цигански желания,
драсни самотен ти два-три куплета,
прекланяйки се пред безгрижното страдание.

И музиката, дето мислите ни сбира,
и конят черен, рожба на скръбта,
катунът, алкохолът, ТЯ, всемира,
зове ни вечна, свята, черна свобода!!!

Но идва сутрин, таборът бледнее,
увит в ефирна, странна мараня,
едно невръстно поколение немее
и като всеки ден пoдиря неизвестността.

© Христофор Тодоров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??