21 sept 2008, 10:48

Циганското лято

  Poesía
963 0 9

Притихнала,
във себе си стаена,
почти... суетна,
тя искаше да чуе екота
от някога звънтящите
камбани.
Сега, във тишината
чуваше
отекващо-заглъхващи
напеви...
Молитвено изричани,
разкъсвани от
викове болезнени,
като ранени залези,
във кърваво-червено...
Притихнала...
Едва докоснала бе
крехката си пролет,
която... дори дойде.
Но... малко късно.
А за есента
не смееше да мисли.
Ще дочака само
циганското лято.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...