Sep 21, 2008, 10:48 AM

Циганското лято 

  Poetry
800 0 9

Притихнала,
във себе си стаена,
почти... суетна,
тя искаше да чуе екота
от някога звънтящите
камбани.
Сега, във тишината
чуваше
отекващо-заглъхващи
напеви...
Молитвено изричани,
разкъсвани от
викове болезнени,
като ранени залези,
във кърваво-червено...
Притихнала...
Едва докоснала бе
крехката си пролет,
която... дори дойде.
Но... малко късно.
А за есента
не смееше да мисли.
Ще дочака само
циганското лято.

 

© Нели All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??