21 сент. 2008 г., 10:48

Циганското лято

959 0 9

Притихнала,
във себе си стаена,
почти... суетна,
тя искаше да чуе екота
от някога звънтящите
камбани.
Сега, във тишината
чуваше
отекващо-заглъхващи
напеви...
Молитвено изричани,
разкъсвани от
викове болезнени,
като ранени залези,
във кърваво-червено...
Притихнала...
Едва докоснала бе
крехката си пролет,
която... дори дойде.
Но... малко късно.
А за есента
не смееше да мисли.
Ще дочака само
циганското лято.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...