jery_f (Христина)
6 8
20 mar 2007, 16:33

Цигара или отрова? 

  Poesía
1146 0 2
Ти знаеш ли какво е
да се събуждаш всяка сутрин
с желанието да я запалиш?
Да я запалиш, да, да я изпушиш,
да знаеш, че те трови
и да не можеш да спреш!
Да казваш, че тя ще е последна,
но всъщност е последна само за мига...
Това изпитват милиони хора по земята.
Те тровят себе си, но тровят и нас -
вече малкото останали щастливци,
не опитали това проклятие!
Да искаш да спреш, а да не можеш...
Това ли искаше?! Сега го имаш -
белязан си от дирята отровна,
причинила тъга безбройна!
Ти не искаше да го направиш,
но го направи -
причини страдание безумно
на теб, на твоите роднини.
Давай, изпуши я!
Тя не ще се върне пак,
нито чистата ти съвест.
Това е най-голямата ти грешка -
че опита.
Но, ето, за добро или за лошо,
животът продължава.
Опитай се да спреш,
никой не съжалява!

© Христина Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много е добро като замисъл, но нещо не се вписва в представите ми за стихотворение - по скоро ми звучи като есе. Все пак заради смисъла вложен в него заслужава 6 !
  • Можеш да го разработиш като есе, но като стих не мисля, че е добро!
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??