20 мар. 2007 г., 16:33

Цигара или отрова?

1.4K 0 2
Ти знаеш ли какво е
да се събуждаш всяка сутрин
с желанието да я запалиш?
Да я запалиш, да, да я изпушиш,
да знаеш, че те трови
и да не можеш да спреш!
Да казваш, че тя ще е последна,
но всъщност е последна само за мига...
Това изпитват милиони хора по земята.
Те тровят себе си, но тровят и нас -
вече малкото останали щастливци,
не опитали това проклятие!
Да искаш да спреш, а да не можеш...
Това ли искаше?! Сега го имаш -
белязан си от дирята отровна,
причинила тъга безбройна!
Ти не искаше да го направиш,
но го направи -
причини страдание безумно
на теб, на твоите роднини.
Давай, изпуши я!
Тя не ще се върне пак,
нито чистата ти съвест.
Това е най-голямата ти грешка -
че опита.
Но, ето, за добро или за лошо,
животът продължава.
Опитай се да спреш,
никой не съжалява!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е добро като замисъл, но нещо не се вписва в представите ми за стихотворение - по скоро ми звучи като есе. Все пак заради смисъла вложен в него заслужава 6 !
  • Можеш да го разработиш като есе, но като стих не мисля, че е добро!
    Поздрав!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...