Цигара... (посвещение)

Стоя изправен с куп мисли в главата,
тялото ми леко треперейки, също го иска.
Поглеждам малката хартиена пръчица в ръката,
слагам я бавно в устата и тялото ми спира да писка!

Усещам в себе си примирие, като я запаля,
усещам как всичко е по-добре.
Лекичко с пръсти филтъра галя
и тайно искам тя да не умре...

Леко изпускам дима и от устата,
поглеждам го как весело около мен кръжи.
Ох... красота, изпълва ми душата!
Но тя скоро ще свърши и на земята сама ще си лежи!

Знам, че това е лошо и вреди,
знам, че от това мога да си отида,
но е приятно, нищо че носи само беди!
Успокоявате нищо че здравето ти бавно отлита!

Каквото и да говорят мила, аз пак ще те пуша!
Няма да те оставя, няма да водя с теб война!
Може всеки да ме мисли за луд като ме слуша,
Но за мен това е удоволствие, удоволствие
                          с което искам да умра...!