10.06.2015 г., 19:53

Цигара... (посвещение)

629 0 0

Стоя изправен с куп мисли в главата,
тялото ми леко треперейки, също го иска.
Поглеждам малката хартиена пръчица в ръката,
слагам я бавно в устата и тялото ми спира да писка!

 

Усещам в себе си примирие, като я запаля,
усещам как всичко е по-добре.
Лекичко с пръсти филтъра галя
и тайно искам тя да не умре...

 

Леко изпускам дима и от устата,
поглеждам го как весело около мен кръжи.
Ох... красота, изпълва ми душата!
Но тя скоро ще свърши и на земята сама ще си лежи!

 

Знам, че това е лошо и вреди,
знам, че от това мога да си отида,
но е приятно, нищо че носи само беди!
Успокоявате нищо че здравето ти бавно отлита!

 

Каквото и да говорят мила, аз пак ще те пуша!
Няма да те оставя, няма да водя с теб война!
Може всеки да ме мисли за луд като ме слуша,
Но за мен това е удоволствие, удоволствие
                          с което искам да умра...!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Шахин Ареф Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...