13 nov 2003, 3:14

Цигарен дим 

  Poesía
5544 2 16

 

Цигарен дим

 

Цигарен дим се стеле в тази стая

и плиска вино в чаши до зори,

проблясва нож, отеква кикот бесен,

пищят деца и свещ над труп гори.

 

Аз бях дете, когато взех да пуша,

останал сам без майка и баща,

дошло ми бе до гуша да ги слушам

как злобно се кълнеха във ноща.

 

За първи път в живота си откраднах

и станах пръв сред първите крадци

и като куче аз в затвор попаднах

сред банда от изпечени предци.

 

Излязох си, заклех се в САТАНАТА,

продължих да пия, пуша и крада,

за правда ни за миг не се сражавах

и бягах все по-далече от рода.

 

Дойде мигът, във който аз се влюбих,

а тя нарече ме крадец-алкохолик

и друг избра, за мен омразен той бе

затуй забих в гъдите му кама.

 

И ето ме пак пред прокурора,

познайник стар - позна ме пак и той,

а пет години мъки в затвора

записах аз в архива свой.

 

Сега съм сам с димящата цигара,

отровила ми нявга младостта,

и с чашката - развратницата стара

довела ме и тя до пропастта.

 

P.S 1: Стихотворението ми бе изпратено от Марина © 03.2001 г.

P.S 2: Искам да благодаря на Петя за оказаната подкрепа!

© Марина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??