Цигарен дим
Цигарен дим
Цигарен дим се стеле в тази стая
и плиска вино в чаши до зори,
проблясва нож, отеква кикот бесен,
пищят деца и свещ над труп гори.
Аз бях дете, когато взех да пуша,
останал сам без майка и баща,
дошло ми бе до гуша да ги слушам
как злобно се кълнеха във ноща.
За първи път в живота си откраднах
и станах пръв сред първите крадци
и като куче аз в затвор попаднах
сред банда от изпечени предци.
Излязох си, заклех се в САТАНАТА,
продължих да пия, пуша и крада,
за правда ни за миг не се сражавах
и бягах все по-далече от рода.
Дойде мигът, във който аз се влюбих,
а тя нарече ме крадец-алкохолик
и друг избра, за мен омразен той бе
затуй забих в гъдите му кама.
И ето ме пак пред прокурора,
познайник стар - позна ме пак и той,
а пет години мъки в затвора
записах аз в архива свой.
Сега съм сам с димящата цигара,
отровила ми нявга младостта,
и с чашката - развратницата стара
довела ме и тя до пропастта.
P.S 1: Стихотворението ми бе изпратено от Марина © 03.2001 г.
P.S 2: Искам да благодаря на Петя за оказаната подкрепа!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марина Все права защищены
