16 abr 2006, 21:01

Цикличност

  Poesía
973 0 4
Звън, събуждане, прозявка,
А вън – мъгла и тъмнина.
Закуска, дрехи, пак прозявка.
На врана писък, после тишина.

Училище, учебен час и скука,
междучасие, на яве сън,
отново същото, отново скука
безцелни мисли и последен звън.

Път към вкъщи, празнота, умора,
разговор с приятел, няма тема,
дом, легло и смазваща умора,
тъга, стенание и анатема.

Учебник, нов урок, сънливост,
раздразнение и после бяс.
Книга несъсредоточеност и пак сънливост,
поглед потъмнял, пресипнал глас.

Звън, телефонен разговор, сълзи,
главоболие, пресъхналост и самота,
угаснал спомен, болка, пак сълзи,
изпразнено шише, начало на нощта.

Дъждовни капки, адски мрак,
секунди дълги и кафе горчиво-сладко,
самовглъбеност, мълчание, отново мрак,
креват и сън. Спасение.. за кратко.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...