16 abr 2006, 21:01

Цикличност

  Poesía
970 0 4
Звън, събуждане, прозявка,
А вън – мъгла и тъмнина.
Закуска, дрехи, пак прозявка.
На врана писък, после тишина.

Училище, учебен час и скука,
междучасие, на яве сън,
отново същото, отново скука
безцелни мисли и последен звън.

Път към вкъщи, празнота, умора,
разговор с приятел, няма тема,
дом, легло и смазваща умора,
тъга, стенание и анатема.

Учебник, нов урок, сънливост,
раздразнение и после бяс.
Книга несъсредоточеност и пак сънливост,
поглед потъмнял, пресипнал глас.

Звън, телефонен разговор, сълзи,
главоболие, пресъхналост и самота,
угаснал спомен, болка, пак сълзи,
изпразнено шише, начало на нощта.

Дъждовни капки, адски мрак,
секунди дълги и кафе горчиво-сладко,
самовглъбеност, мълчание, отново мрак,
креват и сън. Спасение.. за кратко.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...