16.04.2006 г., 21:01

Цикличност

968 0 4
Звън, събуждане, прозявка,
А вън – мъгла и тъмнина.
Закуска, дрехи, пак прозявка.
На врана писък, после тишина.

Училище, учебен час и скука,
междучасие, на яве сън,
отново същото, отново скука
безцелни мисли и последен звън.

Път към вкъщи, празнота, умора,
разговор с приятел, няма тема,
дом, легло и смазваща умора,
тъга, стенание и анатема.

Учебник, нов урок, сънливост,
раздразнение и после бяс.
Книга несъсредоточеност и пак сънливост,
поглед потъмнял, пресипнал глас.

Звън, телефонен разговор, сълзи,
главоболие, пресъхналост и самота,
угаснал спомен, болка, пак сълзи,
изпразнено шише, начало на нощта.

Дъждовни капки, адски мрак,
секунди дълги и кафе горчиво-сладко,
самовглъбеност, мълчание, отново мрак,
креват и сън. Спасение.. за кратко.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....