Apr 16, 2006, 9:01 PM

Цикличност

  Poetry
967 0 4
Звън, събуждане, прозявка,
А вън – мъгла и тъмнина.
Закуска, дрехи, пак прозявка.
На врана писък, после тишина.

Училище, учебен час и скука,
междучасие, на яве сън,
отново същото, отново скука
безцелни мисли и последен звън.

Път към вкъщи, празнота, умора,
разговор с приятел, няма тема,
дом, легло и смазваща умора,
тъга, стенание и анатема.

Учебник, нов урок, сънливост,
раздразнение и после бяс.
Книга несъсредоточеност и пак сънливост,
поглед потъмнял, пресипнал глас.

Звън, телефонен разговор, сълзи,
главоболие, пресъхналост и самота,
угаснал спомен, болка, пак сълзи,
изпразнено шише, начало на нощта.

Дъждовни капки, адски мрак,
секунди дълги и кафе горчиво-сладко,
самовглъбеност, мълчание, отново мрак,
креват и сън. Спасение.. за кратко.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...