16 апр. 2006 г., 21:01

Цикличност

971 0 4
Звън, събуждане, прозявка,
А вън – мъгла и тъмнина.
Закуска, дрехи, пак прозявка.
На врана писък, после тишина.

Училище, учебен час и скука,
междучасие, на яве сън,
отново същото, отново скука
безцелни мисли и последен звън.

Път към вкъщи, празнота, умора,
разговор с приятел, няма тема,
дом, легло и смазваща умора,
тъга, стенание и анатема.

Учебник, нов урок, сънливост,
раздразнение и после бяс.
Книга несъсредоточеност и пак сънливост,
поглед потъмнял, пресипнал глас.

Звън, телефонен разговор, сълзи,
главоболие, пресъхналост и самота,
угаснал спомен, болка, пак сълзи,
изпразнено шише, начало на нощта.

Дъждовни капки, адски мрак,
секунди дълги и кафе горчиво-сладко,
самовглъбеност, мълчание, отново мрак,
креват и сън. Спасение.. за кратко.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...