20 oct 2007, 13:16

Цикъл приказки - Нощ в гората

  Poesía
1.1K 0 12
II

Тиха нощ е вече вън,
спи гората сладък сън.
Спят елени и сърни,
спят и горските ели,
а пък нощният ветрец
шепне в клоните едва
приказки  и чудеса
и приспива с тях сега
всички живи същества.
В приказките се разказва
за красиви градове, за царкини,
за царе, за князе и принцове.
Само зайчето горко
скита в тъмното само.
Приказки не слуша то,
а към селото върви,
скръб в очите му струи,
гладно скита по света,
няма никъде храна.
Тъмна нощ е вече вън,
спи гората кротък сън.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Дюлгерова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...