Oct 20, 2007, 1:16 PM

Цикъл приказки - Нощ в гората

  Poetry
1.1K 0 12
II

Тиха нощ е вече вън,
спи гората сладък сън.
Спят елени и сърни,
спят и горските ели,
а пък нощният ветрец
шепне в клоните едва
приказки  и чудеса
и приспива с тях сега
всички живи същества.
В приказките се разказва
за красиви градове, за царкини,
за царе, за князе и принцове.
Само зайчето горко
скита в тъмното само.
Приказки не слуша то,
а към селото върви,
скръб в очите му струи,
гладно скита по света,
няма никъде храна.
Тъмна нощ е вече вън,
спи гората кротък сън.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Дюлгерова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...