20.10.2007 г., 13:16

Цикъл приказки - Нощ в гората

1.1K 0 12
II

Тиха нощ е вече вън,
спи гората сладък сън.
Спят елени и сърни,
спят и горските ели,
а пък нощният ветрец
шепне в клоните едва
приказки  и чудеса
и приспива с тях сега
всички живи същества.
В приказките се разказва
за красиви градове, за царкини,
за царе, за князе и принцове.
Само зайчето горко
скита в тъмното само.
Приказки не слуша то,
а към селото върви,
скръб в очите му струи,
гладно скита по света,
няма никъде храна.
Тъмна нощ е вече вън,
спи гората кротък сън.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Дюлгерова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....