20 окт. 2007 г., 13:16

Цикъл приказки - Нощ в гората

1.1K 0 12
II

Тиха нощ е вече вън,
спи гората сладък сън.
Спят елени и сърни,
спят и горските ели,
а пък нощният ветрец
шепне в клоните едва
приказки  и чудеса
и приспива с тях сега
всички живи същества.
В приказките се разказва
за красиви градове, за царкини,
за царе, за князе и принцове.
Само зайчето горко
скита в тъмното само.
Приказки не слуша то,
а към селото върви,
скръб в очите му струи,
гладно скита по света,
няма никъде храна.
Тъмна нощ е вече вън,
спи гората кротък сън.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Дюлгерова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...