Приятел
Колежке, не съм ли ти споделял още
за това, колко тежко преживявам,
когато имам болен приятел. Не мога да спя нощем.
Но на съдбата как да се противопоставя.
Заедно с него съм бил и в радост
и в много, много трудни дни.
Дано не спира дотук неговата младост!
Дано не бъде смъртта тази, която ще ни раздели.
Много те моля, скъпа колежке, дай ми съвет.
С какво да бъда полезен, за да се чувства по-добре.
Мисля! И само въпроси, но няма ответ.
Какво ще правя, ако той умре!
Ще имам ли сили да продължа да живея
и ще нося ли радостта от живота могъщ?
Каквото и да стане, аз пак ще пея
и ще изляза да потичам под топлия дъжд.
Не си мисли, колежке, че ще ми бъде лесно
да продължа да живея без приятелско рамо.
Животът си тече и без нас. Навъм е чудесно.
Само, че не е същия. Добрите хора ги няма.
© Явор Перфанов Todos los derechos reservados