Цикъл за моята колежка - Тефтеринка Белолистова
Приятел
Колежке, не съм ли ти споделял още
за това, колко тежко преживявам,
когато имам болен приятел. Не мога да спя нощем.
Но на съдбата как да се противопоставя.
Заедно с него съм бил и в радост
и в много, много трудни дни.
Дано не спира дотук неговата младост!
Дано не бъде смъртта тази, която ще ни раздели.
Много те моля, скъпа колежке, дай ми съвет.
С какво да бъда полезен, за да се чувства по-добре.
Мисля! И само въпроси, но няма ответ.
Какво ще правя, ако той умре!
Ще имам ли сили да продължа да живея
и ще нося ли радостта от живота могъщ?
Каквото и да стане, аз пак ще пея
и ще изляза да потичам под топлия дъжд.
Не си мисли, колежке, че ще ми бъде лесно
да продължа да живея без приятелско рамо.
Животът си тече и без нас. Навъм е чудесно.
Само, че не е същия. Добрите хора ги няма.
© Явор Перфанов All rights reserved.
