27 dic 2007, 12:38

Цикъл за моята колежка-Тефтеринка Белолистова

  Poesía » Civil
1.1K 0 7
Извинение

Колежке, толкова много свикнах с теб
и се чудя как успях два листа да откъсна?
Но го направих за моя приятел. Да му напиша рецепта.
Не се сърдиш, нали? Няма! Обещавам! Няма да Те пръсна!

Виждаш ли, колежке, колко много твои сестри
се търкалят по улиците и боклуджийските кофи.
На тях са писали оценки, вицове и молби.
А аз само два листа откъснах. Ще ти подаря две строфи.

Не се обиждай, моя скъпа колежке,
че понякога драскам по чистата ти душа.
Животът е като в шаха: Има и цар, и пешки,
не зависи от теб твоята съдба.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....