27.12.2007 г., 12:38

Цикъл за моята колежка-Тефтеринка Белолистова

1.1K 0 7
Извинение

Колежке, толкова много свикнах с теб
и се чудя как успях два листа да откъсна?
Но го направих за моя приятел. Да му напиша рецепта.
Не се сърдиш, нали? Няма! Обещавам! Няма да Те пръсна!

Виждаш ли, колежке, колко много твои сестри
се търкалят по улиците и боклуджийските кофи.
На тях са писали оценки, вицове и молби.
А аз само два листа откъснах. Ще ти подаря две строфи.

Не се обиждай, моя скъпа колежке,
че понякога драскам по чистата ти душа.
Животът е като в шаха: Има и цар, и пешки,
не зависи от теб твоята съдба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...