7 ene 2008, 9:49
Цикъл за моята колежка Тефтеринка Белолистова
Чаках, колежке, удобен момент
да те питам как да постъпя.
Аз вече те изписах, започвам нов ден,
но не искам да те настъпя.
Обичах те като приятел, като верен другар,
но не стигнаха листите за моите проблеми.
За теб вече сигурно съм стар,
на твоите полета обсъждах своите дилеми.
Ти пак ще си до мен,
не ще те захвърля на градския боклук.
Ставай де, идва новият ден.
Влизай в джоба. Какъв е студ!
да те питам как да постъпя.
Аз вече те изписах, започвам нов ден,
но не искам да те настъпя.
Обичах те като приятел, като верен другар,
но не стигнаха листите за моите проблеми.
За теб вече сигурно съм стар,
на твоите полета обсъждах своите дилеми.
Ти пак ще си до мен,
не ще те захвърля на градския боклук.
Ставай де, идва новият ден.
Влизай в джоба. Какъв е студ!
© Явор Перфанов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
допада ми твоята колежка...
дръж я в джоба си ...и не я изхвърлай...
хубава идея е тя, харесвам стиховете за нея.
с обич, Явор. -
И от мен едно браво от джоба, искрено!!!
-
Много ми хареса! Браво!
-
Ах, тази колежка,приятел и другар!
Добре че ги има!
Хубав стих, Яворе!
Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Понякога толкова много, че се чудиш къде да се стоплиш.