Цикъл за моята колежка Тефтеринка Белолистова
Чаках, колежке, удобен момент
да те питам как да постъпя.
Аз вече те изписах, започвам нов ден,
но не искам да те настъпя.
Обичах те като приятел, като верен другар,
но не стигнаха листите за моите проблеми.
За теб вече сигурно съм стар,
на твоите полета обсъждах своите дилеми.
Ти пак ще си до мен,
не ще те захвърля на градския боклук.
Ставай де, идва новият ден.
Влизай в джоба. Какъв е студ!
да те питам как да постъпя.
Аз вече те изписах, започвам нов ден,
но не искам да те настъпя.
Обичах те като приятел, като верен другар,
но не стигнаха листите за моите проблеми.
За теб вече сигурно съм стар,
на твоите полета обсъждах своите дилеми.
Ти пак ще си до мен,
не ще те захвърля на градския боклук.
Ставай де, идва новият ден.
Влизай в джоба. Какъв е студ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Явор Перфанов Всички права запазени
