Jan 7, 2008, 9:49 AM
Цикъл за моята колежка Тефтеринка Белолистова
Чаках, колежке, удобен момент
да те питам как да постъпя.
Аз вече те изписах, започвам нов ден,
но не искам да те настъпя.
Обичах те като приятел, като верен другар,
но не стигнаха листите за моите проблеми.
За теб вече сигурно съм стар,
на твоите полета обсъждах своите дилеми.
Ти пак ще си до мен,
не ще те захвърля на градския боклук.
Ставай де, идва новият ден.
Влизай в джоба. Какъв е студ!
да те питам как да постъпя.
Аз вече те изписах, започвам нов ден,
но не искам да те настъпя.
Обичах те като приятел, като верен другар,
но не стигнаха листите за моите проблеми.
За теб вече сигурно съм стар,
на твоите полета обсъждах своите дилеми.
Ти пак ще си до мен,
не ще те захвърля на градския боклук.
Ставай де, идва новият ден.
Влизай в джоба. Какъв е студ!
© Явор Перфанов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
допада ми твоята колежка...
дръж я в джоба си ...и не я изхвърлай...
хубава идея е тя, харесвам стиховете за нея.
с обич, Явор. -
И от мен едно браво от джоба, искрено!!!
-
Много ми хареса! Браво!
-
Ах, тази колежка,приятел и другар!
Добре че ги има!
Хубав стих, Яворе!
Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Понякога толкова много, че се чудиш къде да се стоплиш.