20 oct 2009, 21:48

Cinema 1959

  Poesía » Civil
806 0 3

(Родопите, Огражден... детски спомен)

 

Военните са точни. Всяка седмица е киното.

След грохнала „молотовка” търчат хлапета,

а населението се преоблича за „казанито”

- едни в шалвари... горският поставя си каскета.

 

Козарят гузен хуква да сбере козите,

докато ходжата нарежда пейките да подредят,

войничетата „плакнат” си очите

в девойки, скрили гънки под оскъден плат.

 

Повеждат младоженци гордо свойте булки

към първата обществена изява...

Смола изстива с мирис на цигулки

и жаби и щурци се усмиряват.

 

Лъчът е като фарове на газката в нощта.

Магията на звук и сенки ни пленява

за справедливост и за доброта,

която винаги ще побеждава...

 

Като шарлан тече река по белия чаршаф,

куршуми плискат, а финала знаем.

Юмруци стискаме в безсилен гняв,

... за седми път убиваха Чапаев.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Динински Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Няма нищо професионално. Просто ...тъжно ми е когато виждам , че младите хора се забавляват с ритмите, под които башибузука е клал и изнасилвал, Може и да е генетика. Казват , че на някои изнасилени това им харесвало- чалгата де. Забавлявайте се деца.
  • Толкова голямо разнообразие на теми и похвати не съм срещал често. Виждам професионална работа. Явно затова има по-малко коментари.
  • И мен ме върна със своят стих във времето на подвижното кино със
    Чапаев и други герои от онова време. Наистина беше празнично
    и вълнуващо. БЛАГОДАРЯ!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...