6 dic 2011, 11:01

Цинично

  Poesía
2.7K 0 9

Простакът в мене кротко дреме,

прегърнат от циника остродумен.

Но май за двамата е време

лирикът скучен с шут да ги събуди.

 

Че в тези дни непоетични

ридае изнасиленото слово.

И разни думи хаотични

тежат в куплетите като олово.

 

Изгубил своя чар и ритъм,

Пегас недподкован пропадна в дупка.

С Евтерпа без да се допита,

Поезията стана проститутка.

 

И сводници на свойто его,

от полови страсти навярно обзети,

с нахвърляни думички бегло,

празнодумци се наричат - поети.

 

Не ви звучи съвсем лирично? -

така е - сам простакът ще признае.

Не ми е никак поетично,

когато в мен циникът се познае.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...