6 dic 2011, 11:01

Цинично

  Poesía
2.6K 0 9

Простакът в мене кротко дреме,

прегърнат от циника остродумен.

Но май за двамата е време

лирикът скучен с шут да ги събуди.

 

Че в тези дни непоетични

ридае изнасиленото слово.

И разни думи хаотични

тежат в куплетите като олово.

 

Изгубил своя чар и ритъм,

Пегас недподкован пропадна в дупка.

С Евтерпа без да се допита,

Поезията стана проститутка.

 

И сводници на свойто его,

от полови страсти навярно обзети,

с нахвърляни думички бегло,

празнодумци се наричат - поети.

 

Не ви звучи съвсем лирично? -

така е - сам простакът ще признае.

Не ми е никак поетично,

когато в мен циникът се познае.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...