6 дек. 2011 г., 11:01

Цинично

2.7K 0 9

Простакът в мене кротко дреме,

прегърнат от циника остродумен.

Но май за двамата е време

лирикът скучен с шут да ги събуди.

 

Че в тези дни непоетични

ридае изнасиленото слово.

И разни думи хаотични

тежат в куплетите като олово.

 

Изгубил своя чар и ритъм,

Пегас недподкован пропадна в дупка.

С Евтерпа без да се допита,

Поезията стана проститутка.

 

И сводници на свойто его,

от полови страсти навярно обзети,

с нахвърляни думички бегло,

празнодумци се наричат - поети.

 

Не ви звучи съвсем лирично? -

така е - сам простакът ще признае.

Не ми е никак поетично,

когато в мен циникът се познае.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Никифоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....