6 дек. 2011 г., 11:01

Цинично

2.6K 0 9

Простакът в мене кротко дреме,

прегърнат от циника остродумен.

Но май за двамата е време

лирикът скучен с шут да ги събуди.

 

Че в тези дни непоетични

ридае изнасиленото слово.

И разни думи хаотични

тежат в куплетите като олово.

 

Изгубил своя чар и ритъм,

Пегас недподкован пропадна в дупка.

С Евтерпа без да се допита,

Поезията стана проститутка.

 

И сводници на свойто его,

от полови страсти навярно обзети,

с нахвърляни думички бегло,

празнодумци се наричат - поети.

 

Не ви звучи съвсем лирично? -

така е - сам простакът ще признае.

Не ми е никак поетично,

когато в мен циникът се познае.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Никифоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...