6 дек. 2011 г., 11:01

Цинично

2.6K 0 9

Простакът в мене кротко дреме,

прегърнат от циника остродумен.

Но май за двамата е време

лирикът скучен с шут да ги събуди.

 

Че в тези дни непоетични

ридае изнасиленото слово.

И разни думи хаотични

тежат в куплетите като олово.

 

Изгубил своя чар и ритъм,

Пегас недподкован пропадна в дупка.

С Евтерпа без да се допита,

Поезията стана проститутка.

 

И сводници на свойто его,

от полови страсти навярно обзети,

с нахвърляни думички бегло,

празнодумци се наричат - поети.

 

Не ви звучи съвсем лирично? -

така е - сам простакът ще признае.

Не ми е никак поетично,

когато в мен циникът се познае.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Никифоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...