Цинично
Простакът в мене кротко дреме,
прегърнат от циника остродумен.
Но май за двамата е време
лирикът скучен с шут да ги събуди.
Че в тези дни непоетични
ридае изнасиленото слово.
И разни думи хаотични
тежат в куплетите като олово.
Изгубил своя чар и ритъм,
Пегас недподкован пропадна в дупка.
С Евтерпа без да се допита,
Поезията стана проститутка.
И сводници на свойто его,
от полови страсти навярно обзети,
с нахвърляни думички бегло,
празнодумци се наричат - поети.
Не ви звучи съвсем лирично? -
така е - сам простакът ще признае.
Не ми е никак поетично,
когато в мен циникът се познае.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
