9 sept 2008, 21:04

Циркът

  Poesía » Otra
886 0 1
Циркът

Циркът пак в града пристигна,
шапито пъстроцветно в квартала ни издигна.
Мало и голямо се вълнува,
детска страст в сърцето му бушува.

"Бързо радост си купете,
грижи, проблеми в миг забравете!"
Но няма нужда от реклама,
за удоволствие не трябва ти подкана.

Ето, стиснали билет в ръка,
влизат всички с олекнала душа.
Щраус, камили, малко пони,
много пуканки и куп бонбони

посрещат те още на входа.
Забавлявай се днес до изнемога!
Снимка за спомен с двугърба камила,
вижте я само, колко е горда и мила.

Щом всеки своето място открие
и прожекторът бял арената покрие,
излизат артисти - усмихнати, красиви,
раздават себе си, правят ви щастливи.

Клоуни смешни, с червени носове,
лъвове и тигри - опитомени зверове,
змии, акробати, жонгльори,
лъскави костюми и умели танцьори.

А публиката, затаила дъх,
на шоуто очаква кулминационния връх.
"Колелото на смъртта" се завъртя
и най-горе Балкански отново изгря.

Как неусетно вечерта минава,
но в паметта дълбоко завинаги остава.
Утре циркът си отива,
заредил ни с радост и надежда жива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вероника Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...