29 jul 2008, 9:56

Civil war

  Poesía » Otra
1K 0 1

Земята отново със кръв напоена е,

войната цивилна със сила вилнее.

Надеждата, милата, пак покосена е,

разрухата пълна е, огънят тлее.

 

Безбройните жертви се пак преброяват,

набързо оплакани пресичат реката.

Във мрака се бледи лица открояват,

а техен помощник е само луната.

 

Невинни, виновни. Кой е достоен?

След време, навярно сам Бог ще реши.

О, нека изсипе се дъждът пороен!

Кръвта да отмие, че вече вони.

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...