29 jul 2008, 9:56

Civil war

  Poesía » Otra
1K 0 1

Земята отново със кръв напоена е,

войната цивилна със сила вилнее.

Надеждата, милата, пак покосена е,

разрухата пълна е, огънят тлее.

 

Безбройните жертви се пак преброяват,

набързо оплакани пресичат реката.

Във мрака се бледи лица открояват,

а техен помощник е само луната.

 

Невинни, виновни. Кой е достоен?

След време, навярно сам Бог ще реши.

О, нека изсипе се дъждът пороен!

Кръвта да отмие, че вече вони.

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...