29 июл. 2008 г., 09:56

Civil war

1K 0 1

Земята отново със кръв напоена е,

войната цивилна със сила вилнее.

Надеждата, милата, пак покосена е,

разрухата пълна е, огънят тлее.

 

Безбройните жертви се пак преброяват,

набързо оплакани пресичат реката.

Във мрака се бледи лица открояват,

а техен помощник е само луната.

 

Невинни, виновни. Кой е достоен?

След време, навярно сам Бог ще реши.

О, нека изсипе се дъждът пороен!

Кръвта да отмие, че вече вони.

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...