Земята отново със кръв напоена е,
войната цивилна със сила вилнее.
Надеждата, милата, пак покосена е,
разрухата пълна е, огънят тлее.
Безбройните жертви се пак преброяват,
набързо оплакани пресичат реката.
Във мрака се бледи лица открояват,
а техен помощник е само луната.
Невинни, виновни. Кой е достоен?
След време, навярно сам Бог ще реши.
О, нека изсипе се дъждът пороен!
Кръвта да отмие, че вече вони.