Цивилизация

19 jul 2015, 10:51

Poesía » Filosófica

1019 0 0

Цивилизация

ReмаТе

Копнее в шарена саксия
за утрото и слънчевия свят
да стане пухкаво глухарче,
навсякъде да има цвят.

Но тя, защо ли го отглежда,
да има страх, от бури - ветрове!?

А то, след залез във килера
с листенца плаче - мъничко дете.

Повяхва бавно и не ражда,
сред рози, живи - пламък бди,
а този стих е вечен спомен,
че цветето - било си ти.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.