Цивилизация
Цивилизация
ReмаТе
Копнее в шарена саксия
за утрото и слънчевия свят
да стане пухкаво глухарче,
навсякъде да има цвят.
Но тя, защо ли го отглежда,
да има страх, от бури - ветрове!?
А то, след залез във килера
с листенца плаче - мъничко дете.
Повяхва бавно и не ражда,
сред рози, живи - пламък бди,
а този стих е вечен спомен,
че цветето - било си ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмил Ангелов Всички права запазени
