Цивилизация

19.07.2015 г., 10:51 ч.

Поезия » Философска

1022 0 0

Цивилизация

ReмаТе

Копнее в шарена саксия
за утрото и слънчевия свят
да стане пухкаво глухарче,
навсякъде да има цвят.

Но тя, защо ли го отглежда,
да има страх, от бури - ветрове!?

А то, след залез във килера
с листенца плаче - мъничко дете.

Повяхва бавно и не ражда,
сред рози, живи - пламък бди,
а този стих е вечен спомен,
че цветето - било си ти.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.