31 mar 2014, 1:24

Cliché

  Poesía
1.8K 1 20

                                                                                   "Обичам тия утринни затишия,

                                                                                     където няма викове и изстрели;

                                                                                     големите мълчания на Витоша,

                                                                                     които се кълнат във свойта искреност"

                                                                                                                                      Павел Матев

  

                     Cliche*

                                              На Петя

 

В безкраен хоризонт към рая,

вървим в мълчанията на Витоша.

Вземи с очи от слънцето назаем,

защото се изгубиха звездите ми.

 

Защото всичките мълчания

събрани в лешникови ириси,

ще прокървят в сълзи на отчаяния

събудени от дългото умиране

 

на стихващия кехлибарен заник,

погълнал тишината на следите ни.

Събраните в молитва длани

са само пътя между мене и звездите.

 

Събраната във мене горест

е само миг, след който ще прогледна,

когато хвърлиш страховете ми надолу,

когато мога чист да те последвам.

 

И сякаш с тишина от рая

се скитаме в мълчанията на Витоша.

Вземи с очи от слънцето назаем.

Отиваме нагоре към звездите.


                             30.03.2014

               Венцислав Янакиев

 

 

 

Cliche

 

 

             

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венцислав Янакиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не можеш да си представиш каква красота си сътворил в тези стихове!
    Това мога да го чета всеки ден.
    Поздрав!
    https://www.youtube.com/watch?v=QDWoIXyB4LY
  • https://www.youtube.com/watch?v=4TbQtnzs4oo
  • Моите почитания!
  • Много искрена и впечатляваща с дълбочината си поезия!
    Удоволствие бе да прочета!
    Поздрав!
  • Има толкова смислова дълбочина в изказа, че човек трябва дълго да търси между думите и под тях...

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...